Това е колекция от Български приказки от детството на Саша и Ирена. Милан и Надя го донесоха от Перущица в Август 2012.

За да разбира кълтура, хубаво е да познава приказки и това детска книжа беше много приятно и помагна да учам Българско кълтура още по-добре. На пример аз вече познавах думата "джаста праста" но не знаех че е момиченце в приказка. Сега разбирам още по-добре какво значи и откъде е думата. И хубаво беше да чета на магарета Марко.

Понягога ролата на мъж и жена се доста старомодни, но това нормално в стария приказки. Имаше много хубаво разкази в книгата. Обичах на примеи "Майстор Манаси" -- смешно беше. Най-хубавото беше "Който не работи, не трябва да яде".

Книгата е от 1979.

Това е втората Българска книга каквото четох. Четох някви разкази преди, но освен „Крадец на праскоди“ не цала книга. Приказки понякога испозват стари думи като в имената „Хурка и мотовилка” но защото радкази се кратки по-лесно е от обикновена книга.